0887 212 098

Функционално разпределение на апартамент (част 1)

February 03, 2018 видяно 14784
Функционално разпределение на апартамент (част 1)

Често може да се чуе, че определен апартамент има функционално разпределение на помещенията. Какво обаче означава това?

Всички архитекти се стараят да проектират жилищата в многофамилните сгради така, че да бъдат максимално удобни за обитателите им. Това ги прави не само приятни, а и значително по-продаваеми. Това обаче не винаги е лесно постижимо, тъй като архитектът трябва да се съобразява и с много други фактори: допустимата застроена площ на сградата; ориентацията ѝ; дали е свободно стояща, или на калкан; как и къде трябва да се разположат носещи стени, водопроводни инсталации, стълбища, асансьори и др. В резултат понякога се налага апартаментите да имат помещения с особена форма, с по-малки размери или на по-неудобно място.

И все пак ние сме готови да споделим с вас няколко правила и наблюдения относно функционалността на разпределението на апартаментите. Надяваме се, че ще ви бъдат от полза, когато се оглеждате за своя нов дом.

1. Антрето

Антрето не е разхищение на пространство, а е удобен преход между дома и улицата. То е мястото, където да оставите мръсните обувки, връхните дрехи и чантите, от които нямате нужда, когато сте у дома. В най-добрия вариант антрето е достатъчно голямо, за да можете да разположите в него гардероб, шкафове за обувки и закачалки, както и да бъде използвано от няколко души едновременно.

В част от съвременните апартаменти антрето е пренебрегнато и входната врата води директно в дневната. Понякога има визуално отделен малък кът с вграден гардероб за обувки и якета, който изпълнява подобни функции. Целта на такова архитектурно решение е да се спести пространство, но нашите наблюдения сочат, че българинът трудно свиква с тази идея.

2. Коридорът и преходните стаи

Обикновено с антрето е свързан вътрешен коридор, който води към останалите помещения. Без значение каква е формата му, в повечето случаи той е с минимални размери. Неговата задача е да направи стаите самостоятелни, тоест да не се налага да влизате директно от едната в другата.

От една страна, коридорът е площ, която архитектът би могъл да използва и по друг начин, особено ако апартаментът е малък. Поради тази причина в повечето двустайни жилища (с площ около 60 кв. м) спалнята и дневната са преходни. От друга страна, коридорът дава повече свобода и лично пространство на обитателите, тъй като не се налага да преминават постоянно през няколко стаи и да пречат на дейностите на останалите.

Компромисно архитектурно решение има в някои жилища без антре. При тях от дневната излизат коридори към спалните и баните, което ги прави донякъде самостоятелни. В други обаче всички останали помещения са директно свързани с дневната.

3. Дневната и кухнята

Старата стандартна схема на стаите за дневна активност беше следната: трапезария с преход към кухненски бокс и отделен хол, който може да е или да не е свързан с трапезарията. В съвременните апартаменти все по-рядко се среща разделение между тези три помещения. Дори когато е вместена в специално обособена ниша, кухнята е част от дневната, а самата дневна е едновременно място за отдих, хранене и посрещане на гости.

Всъщност и двата начина имат своите предимства, които можете да научите в специалната ни статия по темата. Кой вариант е по-функционален е въпрос изцяло на лични предпочитания и начин на живот на собствениците.

/следва/